Иван Иванов

Иван е едно от онези деца, които растат пред очите ти и неусетно се превръщат в част от семейството.

Когато дойде при нас, беше съвсем малък. Не говореше. Не търсеше контакт с другите деца. Всяка малка крачка напред беше истинска победа. Имаше дни, в които сякаш нищо не се случваше, и дни, в които една усмивка или един поглед казваха повече от хиляди думи.

Минаха години. Години на тренировки, търпение, доверие и много обич.
Днес Иван говори. Смее се. Има приятели, с които споделя всяка тренировка, всяко състезание и всяка победа. Вече не е онова мълчаливо момче, което за първи път влезе в басейна. Днес е млад мъж, който вярва в себе си.

Плуването промени живота му. То му даде увереност, дисциплина и място, на което се чувства приет такъв, какъвто е. А той се отблагодари по най-красивия начин – с упоритост. През годините Иван спечели десетки медали от национални и международни състезания, представи България на престижни международни турнири и неведнъж ни е карал да се гордеем, когато се изправя на почетната стълбичка с българския флаг зад гърба си.

Сред последните му успехи са сребърен и бронзов медал от международния турнир EMIL OPEN в Бърно, както и признанието, което получи на церемонията „Спортист на Габрово“.

Но ако трябва да кажем с какво най-много се гордеем, няма да започнем с медалите.

Ще започнем с първата дума, която каза.
С първия приятел, когото прегърна.
С увереността, с която днес влиза в басейна.
С младия човек, в когото се превърна.
Иван е от аутистичния спектър. Това е част от неговата история, но не е неговата същност.

За нас Иван е момче с огромно сърце. Момче, което ни научи, че истинските победи не винаги се измерват в секунди, купи и медали. Понякога най-голямата победа е да повярваш в себе си.
Той е повече от диагноза. Той е Иван.